29/11/2021
Трети март! На този ден се вдига националното знаме и се поставят венци за почит и преклонение

Трети март! На този ден се вдига националното знаме и се поставят венци за почит и преклонение

Днес е Трети март – Националният празник на Република България. На тази дата през 1878 година се полагат основите на Третата българска държава.

В Руско-турската война самоотвержено се бие и българско опълчение, което, особено в епопеята на Шипка, съдейства за победоносния ѝ изход. Там 16 000 турци са хвърлени срещу 3500 българи и малко руси. На 8-9 януари 1878 г. в боя влиза целият състав на опълчението в атаката на укрепения от турците форт край Шейново. В щаба на ген.Скобелев е писателят П.Р.Славейков, който познава проходите в Стара планина. 

Трети март e датата, която бележи възкресението на българската държава, което е и основанието днес да празнуваме нашия национален празник.

На 3 март 1878 година в градчето Сан Стефано, днешен Йешилкьой, предградие на Истанбул, е подписан мирен договор между Русия и Османската империя. С него се слага край на Руско-турската освободителна война (1877-1878) и се създава Българска държава след 500-годишно османско владичество.

Един от важните резултати на Санстефанския договор е, че той създава един идеал, който е в основата както на големите успехи, така и на националните катастрофи за българската държавност след 1878 година

Големите успехи са Съединението и обявяването на независимостта. Двете последователни национални катастрофи – при Междусъюзническата и Първата световна война обаче слагат край на идеала за „България на три морета“. От загубените тогава български земи тръгва вълна от бежанци, които се установяват в рамките на българската държава и постепенно се интегрират в нея.

За първи път Трети март се чества през 1880 г. – две години след Освобождението – като Ден на възшествието на престола на император Александър Втори.От 1888 празникът започва да се чества като Ден на Освобождението на България от османско господство. Еднократно като национален празник денят е отбелязан през 1978 г. по повод на 100-годишнината от Освобождението. Десет години по-късно, през 1988, той става официален празник, а през 1990 г., когато в България започнаха промените, с решение на Великото народно събрание, датата бе обявена за национален празник на страната.

На този ден се вдига националното знаме и се поставят венци на паметника на Незнайният войн в София, в паметта на българите, загинали в борбата за освобождението на Отечеството. Вечер на площада пред Народното събрание, до паметника на Цар Освободител – Александър II, се провежда тържествена заря-проверка. Гражданите поставят венци и цветя на паметника на загиналите за освобождението на България руски, финландски и румънски войници.

Facebook Comments