22/01/2022
Честит Тодоровден!

Честит Тодоровден!

Тодоровден е, честит празник!

Този църковен празник отбелязваме винаги в първата събота на Великденските пости. На този ден църквата възпоменава паметта на св. Теодор Тирон.

Житието му разказва за двама царе – Максимиан и Максимин. Те живеят в началото на IV век. Заслепени от езическата си вяра, заповядват на християните да принесат жертви на боговете.

По онова време в град Амасий, в малоазийската област Понт, живее млад войник, на име Теодор Тирон. Началникът на полка стига и до него, за да го принуди да извърши жертвоприношение, но Теодор заявява, че е християнин и че няма да изпълни тази заповед. Началниците го оставят временно, защото смятат, че той ще се предаде на волята им и ще изпълни желанието на царете. Но Теодор не се страхува от тях и не изневерява на вярата си.

Пратениците на Максимиан и Максимин продължават да преследват християните. Хората, които им се опълчват, са затваряни в тъмници. Теодор им помага да запазят духа си буден и здрав, като ги насърчава, че трябва да имат търпение и да бъдат спокойни. В израз на негодувание запалва един от централните езически храмове. Началникът изпраща Теодор на съд и без никакъв страх той признава за деянието си. След самопризнанията си християнинът е подложен на бой и мъчения. Началникът го предупреждава, че ако не се подчини, мъките му ще станат още по-жестоки, но Теодор му отговаря, че не се страхува. „Мъките, на които ме подлагаш, за мен не са мъки – казва той, – защото имам пред себе си Господа Иисуса Христа. Ти не го виждаш, защото не гледаш с духовни очи“.

Началникът заповядва на войниците да заключат Теодор в тъмница. През нощта, докато се моли, му се явява Господ Иисус Христос и му казва, „Дерзай Теодоре! Аз съм с тебе! Не приемай земна храна и питие! За тебе ще има друг живот, безкраен и вечен, с Мене на небесата“. Това Божествено видение го укрепва и извисява, изпълва го с радост и надежда и Теодор започва възторжено да пее в прослава на Господ. Стражите викат началника си. Той пристига и чува, че песента се пее от няколко гласа и решава, че при Теодор са се промъкнали други християни. Веднага влиза в тъмницата, но излиза светкавично бързо от там.

На следващия ден отново изпраща Теодор на съд и му заявява, че ако принесе жертва на боговете, ще получи големи дарове. Мъченика вдига очи към небето, прекръства се и решително отговаря, „Предай ме на огън, на зверове, терзай тялото ми чрез най-жестоки мъки! Но докато има в мене живот, няма да се отрека от името на моя Христос!“.

След думите му началникът заповядва на войниците да измъчват Теодор с железни куки. Въпреки мъченията, духът на гордия християнин остава силен и несломен: „Ще благославям Господа във всяко време, хвалата за Него е винаги в устата ми“.

Теодор остава непреклонен и получава присъдата да бъде изгорен жив. Християнка на име Евсевия, взема останките на светия мъченик и ги погребва в дома си в град Евхаита.

Петдесет години след смъртта на Теодор във Византия царува Юлиан Отстъпник. Той също таи силна омраза към християните, точно като двамата царе, и знаейки, че през първата седмица от светата Четиридесетница, се пази строг пост, той заповядва на цариградския управител да поръси с кръв от идолски жертви всички храни, продавани на пазара. След като заповедта му е изпълнена, св. мъченик Теодор се явява на архиепископа във видение и му казва, „Забрани на християните да купуват каквото и да е от пазара, понеже храната е поръсена с кръв от идолски жертви! Поръчай на тези, които нямат храна в дома си, да си правят коливо (варена пшеница с мед)“.

Архиепископът се изненадва от видението си и се чуди кой е толкова загрижен за християните. Теодор му се представя и казва, че е изпратен от Бога, за да им помогне. Архиепископът изпълнява заръката на мъченика и християните не докосват храната от пазара.

В израз на благодарност към св. Теодор, църквата запазва обичая и до днес – в първата събота, от седмицата на Великия пост, (на Тодоровден) да почита паметта на светия великомъченик с коливо. Преданията разказват, че на този ден светецът облича девет кожуха и отива при Бога, за да му се помоли да доведе лятото по-скоро.

Тодоровден или още Тудорица, Конски Великден, се отбелязва с тържествено почитане на коня. Рано сутрин на изгрев слънце, мъжете сплитат гривите и опашките на конете си, украсяват ги с цветни маниста, с големи пискюли и пролетни цветя и ги водят на водопой. След това идва и времето за традиционното конно надбягване (кушия). Победителите печелят награди. Конят – юзда, а неговият собственик – мъжка кърпа или риза. Най-бързият кон се кичи с венец и тръгва пръв за селото, причакван в дома от мома или млада булка. Стопанинът обикаля с коня си всички домове, за да честити празника. Навсякъде го посрещат с усмивка и гостоприемство и поят коня му с вода.

В къщата на домакините се води и хорото. През деня жените месят и раздават за здраве украсени обредни питки, наречени „конче“ или „копито“.

На Тодоровден празнуват хората с имена: Тодор, Тодора, Тодоричка, Тодорица, Тодорка, Дора, Дорка, Дара, Теодор, Тошо, Теодора, Божидар, Божидара, Божан, Божана, Юлиян, Юлияна, Тея, Теа.

Facebook Comments