28/10/2021

65-годишна ракия отлежава при баба Стефана

По повод празника „Златна праскова”, тази година пенсионираният учител по български език от село Гавраилово Йордан Йорданов е започнал да прави родословно дърво на местен стар род. Идеята подхванал Стефан Джагаров да се изследва Кутевия род. Издаде една книга, надписа ми я и така се започна всичко, разказа изследователят пред репортер на Радио Сливен Нет. Проучванията му стигнали чак до 1800-та година до рода на дядо Кольо, но то се оказало „цяла гора от родове, повече от трийсет, които трябва да опишем”. Затова се чувства доволен от направеното до момента, защото то помогнало на доста хора да открият корените си и родовите си връзки. Изложба със стари снимки и факсимилета от документи, открита за празника днес, е наредена в една от залите на читалището в Гавраилово. За доброто настроение на всички присъстващи и да поведат хорото на мегдана в селото бяха певци, танцьори и музиканти от Ансамбъла за народни песни и танци в Сливен.

Местният производител Петър Делчев има други грижи – близо 4 дка прасковена градина, напоявана гравитачно. От дълги години отглежда праскови, но сега не е оптимист за реколтата. Причината, според него, са „фалшивите торове против някаква муха”, дето му ги дали, но те не подействали добре на дръвчетата и плода. По думите му, и други стопани, сред които и жена – агроном от селото, се оплакват и са уплашени дали ще си изкарат в пари поне труда, който са положили, за печалба да не говорим. „Ще изкараме квото даде Господ”, обобщи Петър Делчев.

Най-добре и сигурна се чувства 86-годишната баба Стефана, станала лице-символ на празника на прасковата в Гавраилово. Години наред тя посреща и изпраща високи гости и хора от съседните села, дошли да уважат празника. Тя знае тайната рецепта на хубавата прасковена ракия, защото…”нея повече гълтам”, призна пред Радио Сливен Нет баба Стефана. Попитахме каква е рецептата? Прасковите се нацепват като омекнат, махат се костилките, слагат се в каца или бидон и след 20 дни като станат, се варят. Ние захар не слагаме, те си имат алкохол, колкото си имат, знае още майсторката. Като преседи 10-ина дни, леко се отвръща бидона, леко да преври и после си я затваряш и си я пиеш – така лесно обясни цялата технология баба Стефана. И допълни, че има 65-годишна ракия в мазето. На въпроса ни откога вари ракия и тя самата не можа да отговори с точност, но е убедена, че го прави отдавна, откакто се помни. Снахата Стойка все ми се кара, дето пия, но аз крия нейде някое шишенце, призна нашата домакиня, докато отпиваше ракийца и гощаваше със сладко от праскови, гарнирани със стафиди и счукани орехови ядки. Накрая попитахме и как да пием ракията – три пъти на ден или? Отговорът на баба Стефана бе кратък и ясен – „Когато ти се припии!”.

Facebook Comments