30/11/2021

Токът със 7% нагоре от октомври, пише „Труд“

Първи разчети на регулатора: Токът със 7% нагоре от октомври, пише „Труд“
С до 7% е планирала да оскъпи тока Държавната комисия за енергийно и водно регулиране (ДКЕВР) от 1 октомври. Това съобщи ден преди да бъде уволнен членът на регулатора Еленко Божков. Разчетите на ведомството са правени за тримесечие и по тази схема се е очаквало ново поскъпване от януари. Утре ще бъде назначен нов шеф на ДКЕВР.
Междувременно само доставчикът на ток в Южна България ЕВН поиска електроенергията да поскъпне със 17,9% заради загубите на дружеството. От компанията изтъкват, че трябва да се инвестира в мрежите, за да няма проблем със снабдяването в бъдеще.
Ако цената на тока се увеличи със 7%, това би вдигнало средната месечна сметка за бита с 3 лева, а ако увеличението е близо 18% – с 8 лева.

Дългът на държавата към фирмите ще стане 400 млн. лв. до 3 месеца, прогнозира „Сега“
Десетки фирми могат да станат за пореден път заложник на държавата заради слабата финансова дисциплина на администрацията и проблемите с бюджета. По данни на финансовото министерство просрочените задължения на министерствата по договори с фирми в края на годината може да стигнат 400 милиона лева. Това е рекорд за последните години, в които просрочените дългове на централната власт се колебаеха в диапазона от 110 до 170 милиона лева. Рискът от лавинообразното натрупване на просрочия е още един от аргументите за исканата актуализация на държавния бюджет през есента.
Това показват данните от разпоредените от служебния кабинет одити за изпълнението на бюджета във всички министерства, които бяха оповестени вчера. По проверките са работили паралелно по 17 екипа от Агенцията за държавна финансова инспекция и дирекциите за вътрешен контрол към всяко министерство.

Информационната война изпадна от НАТО визията, информира „24 часа“
Терминът „информационна война“ е отпаднал от редактираната версия на визията „България в НАТО и европейската отбрана 2020“. Вместо него е използвано понятието „пропаганда“.
След като бе одобрен от Съвета по сигурността към МС, вчера работният документ бе публикуван на сайта на правителството за обществено обсъждане.
В него обаче е останал терминът „хибридна война“, който „съчетава прилагане на конвенционални методи с похвати от партизанската война, прикрито подпомагане на сепаратистки групировки, кибератаки и пропаганда, икономически натиск и действия, противоречащи на международното право“. От визията е изчистен и изводът, че „хибридната война мобилизира вътрешнополитически, икономически субекти и медии с цел да подкопае интегритета на институции, ценности на либералната демокрация и националния дух и воля.“
В характеристиката на средата за сигурност в региона Русия е спомената като автор на „незаконното анексиране на Крим“. Според документа анексията, както и конфликтът в Източна Украйна са се превърнали в най-сериозната заплаха за мира и сигурността в Европа след Втората световна война.

Все повече българи се отказват от парите в брой, пресмята „Стандарт“
Българинът все по-често прибягва до ползването на банковата си картата при разплащания, като по този начин (с няколко години закъснение) следва световните тенденции. Данни на БНБ сочат, че за първите шест месеца на 2014 г. ПОС терминалите в страната са ползвани 35,3 млн. пъти, или 195 109 пъти средно на ден.
Платените с карти стоки и услуги от началото на 2014 г. са за 2,35 млрд. лв. Изчисления на Profit.bg сочат, че за 2013 г. сме ползвали картите си 59,59 млн. пъти за да плащаме стоки и услуги. За 2012 г. данните на БНБ показват 49,35 млн. плащания, а за 2011 г. те са 39,03 млн. броя. Общата стойност на платените стоки и услуги през изминалата година е 3,91 млрд. лв. при 3,196 млрд. лв. за 2012 г. и 2,529 млрд. лв. за 2011 г. Средната стойност на една транзакция за миналата година е 65,61 лв. От началото на 2014 г. средната стойност на едно плащане расте до 66,63 лв. За първите шест месеца на 2014 г. от банкоматите в страната са изтеглени 9,06 млрд. лв. при 56,4 млн. транзакции. Това е със 700 млн. лв. повече спрямо същия период на 2013 г.

Пием вода с нитрати и бактерии, тревожи се „Новинар“
От чешмите в страната масово се леят нитрати и бактерии. Това установи проверка на „Новинар“. По данни на регионалните здравни инспекторати 11 области от страната са с различна степен на замърсена вода, което отчасти я прави негодна за пиене и готвене. Статистиката е за последния месец и половина и обхваща цялата страна.
Сред най-засегнатите области са Благоевград, Бургас, Велико Търново, Враца, Габрово, Добрич, Кюстендил, Пазарджик, Пловдив, Търговище и Шумен.
Най-честите „замърсители“ се оказват нитратите, които са соли на азотната киселина. По принцип не са токсични и вредни, но могат да се превърнат в опасни, ако образуват вещества като нитрити и нитрозамини. А натрупването им в организма води до отравяне.
Друг фактор за негодна или поне не дотам качествена вода за пиене се оказаха дъждовете тази година. В огромна част от тръбите из страната тече мътна вода, в която често плуват и бактерии, отчитат инспекторите.

Глобите по оперативните програми са за 166 млн. лева, пресмята „Капитал Daily“
Глобите за общини и други бенефициенти заради нарушения при изпълнението на европейски проекти са на стойност 166 млн. лева или 1.9% от всички средства, платени от Брюксел по седемте оперативни програми до края на 2013 г. Това съобщи служебният вицепремиер по еврофондовете Илияна Цанова по време на кръгла маса, посветена на рисковете при работата с европейските фондове. Финансовите корекции са наложени от българските контролни органи, уточни Цанова. Три-четвърти от тях са наложени заради нарушения при възлагането на обществени поръчки.
Кръглата маса за първи път събра представители на всички заинтересувани страни – от общините, през държавни агенции, оперативни програми, икономическа полиция и други контролни органи. Целта беше да се минимизират проблемите в следващия програмен период, който започва тази година.
Според анализ на консултанската компания KPMG, проблемът в България с възлагането на поръчки е много по-голям от средния за Европа, където около 50% от злоупотребите са свързани с избора на изпълнител. Набелязаните от ЕК проблеми в тази област са липсата на публичност, непрозрачни процедури и дискриминация на участници. Най-честите нарушения на бенефициентите са залагане на ограничителни критерии и неравностойно третиране на кандидатите.

Facebook Comments