18/05/2022
„Урок по български“ по стихове на Вазов ще представят в Сливен обичани актьори

„Урок по български“ по стихове на Вазов ще представят в Сливен обичани актьори

 „О, неразумни юроде!
Поради что се срамиш да се наречиш Болгарин?
…Или не са имали Болгаре царство и господарство?
Ти, Болгарино, не прелщайся, знай свой род и язик…“
Паисий (1762)
Добре дошли на УРОКЪТ ПО БЪЛГАРСКИ, в който ще вземат участие артисти от трупата на Театър „БЪЛГАРСКА АРМИЯ“.
Ние няма да ви повтаряме написаното в учебниците и томовете книжнина, за живота и творчеството на Патриарха на българската литература Иван Вазов, а ще се опитаме със средствата на словесно-изпълнителското изкуство (или тъй нареченото „художествено слово“) да надникнем в десетина от неговите неувяхващи творби.
Терминът „художествено слово“ има двояко значение: Художествено е словото на автора, тоест писмената реч (в нашия случай то е безспорно и е вечна класика). Художествено би могло да бъде и словото на изпълнителя, който го изпълнява, тоест живото и говоримо слово.
Иван Налбантов
***
ЗАЩО ТЕАТРАЛЕН „УРОК ПО БЪЛГАРСКИ ЕЗИК И ЛИТЕРАТУРА“?
Защото театърът е дом, в който приютяваме мечтите си. И храм, в който изповядваме слабостта си. Театралният урок напомня всеки урок – безмълвният в сумрака на незнанието си припомня и започва да шепне думите на поезията. Тогава словото звучи и на сцената, и в залата, тя го иска. Зрителят е напуснал делника на своята апатия и не се нуждае от други „указания“ – словото на Вазов изпълва.
Това е достатъчно. Всеки го преоткрива в себе си и заживява с радостта да чува стиховете отново. Звучащото слово на поезията е интерсубективно, то удовлетворява очакванията и разбиранията ни. Поетическото слово на Вазов е вълнуващо преживяване на историята, на онова голямо и идеално време, в което участваме всички. И се случва тук и сега. Стиховете на Вазов от композицията На теб, Българийо свещена… не припомнят предразсъдъци, те са узнаване, защото набавят ново знание, което отключва въображението и укрепва културната идентичност.
Зрителят вижда и чува литературата. Тя звучи както индивидуално за него, така и за посветените, към които вече принадлежи.
През 1925 г. Гео Милев пише: „Вазов е чувствителна струна, която се отеква на всичко, що вълнува неговата съвременност. И тази струна звучи в унисон с чувствата и мислите на съвремениците – на целия народ. Оттук и неговата широка популярност. Това определя и характера на неговата поезия. Със своята половинвековна писателска дейност Вазов е установил себе си като несъмнен фактически патриарх на българската литература – и на поезията, и на прозата.“
Народният поет е пръв и голям представител на нравствения, обществен и естетически идеализъм след Освобождението. Неговото художествено слово е част от българския литературен канон – творец без съперник по обхват и дълбочина, най-търсеният и предпочитан български автор. Вазов изгражда историческата, нравствена и гражданска култура на съвременния човек.
С Вазов започва професионалното битие на българската поезия, нейното обогатяване като език, сюжети, образност, мотиви, нови ритмически и интонационни структури. Поезията му е великолепен пример за естествено свързване на народната реч и книжовната норма. И до днес остарелите форми придават специфична „вазовска“ стилова оцветеност на неговите стихове. Днес Вазовото слово живее в новия проект за театрален урок на Театър „БЪЛГАРСКА АРМИЯ“.
Българското слово обича Вазовата поезия и изпълва театъра.
Нека го чуем и заживеем с ентусиазма, кипежа, тревогите и тъгите, които е пренесло в културната ни памет!

Спектакълът ще бъде представен на 28 януари /петък/ от 19:00 часа в зала „Сливен“.

Pin It

Facebook Comments